При изпълнение на наблюдения свързани с  Проект Planet 9“ е

При осъществяване на наблюдения свързани с  „ Проект Planet 9 “ е открита най-старата известна и най-студена звезда бяла джудже. Звездата има величина почти като тази на Земята. Тя е излишък от сходна на Слънцето звезда, която е умряла.

Интересно е най-много това, че тя е обградена от чудноват диск от прахуляк и парчета. Астрономите подозират, че това може да е първото известно бяло джудже на тази възраст с голям брой пръстени от прахуляк.

Звездата LSPM J0207 + 3331 или за по-кратко J0207 принуждава откривателите да преразгледат моделите на планетарните системи и да получат по-добра визия за далечното бъдеще на нашата Слънчева система.

„ Това бяло джудже е толкоз остаряло, че какъвто и да е процесът, който подхранва материала в пръстените му, би трябвало да работи от милиардни години “, споделя Джон Дебес, астроном от Научния институт за галактически телескопи в Балтимор.

„ Повечето от моделите, които учените са основали, с цел да обяснят пръстените към белите джуджета, демонстрират че пръстените съществуват единствено до към 100 милиона години, тъй че тази звезда в действителност е предизвикателство за нашите догатки за развиването на планетарните системи, “ споделя Дебес.

J0207 се намира на към 145 светлинни години в съзвездието Козирог (Capricornus). Белите джуджета постепенно се охлаждат до момента в който стареят, а екипът на Дебес пресмята възрастта на J0207 на към 3 милиарда години въз основата на температурата му от над 5,800 градуса по Целзий.

Силен инфрачервен сигнал, получен по време на задачата на НАСА за широкообхватно инфрачервено проучване (WISE) – която изобразява цялото небе в инфрачервена светлина – допуска съществуването на прахуляк, което прави J0207 най-старото и най-студено бяла джудже с към момента известни дискове от прахуляк. Досега, дискове от прахуляк са били следени единствено при бели джуджета на възраст една трета от възрастта на J0207.

Когато една звезда, наподобяваща Слънцето, свърши горивото, тя набъбва и прераства в червен колос, изхвърля най-малко половината от масата си и се трансформира в доста горещо бяло джудже. В хода на гигантската фаза на звездата, планетите и метеоритите покрай нея биват погълнати от звездата и изгарят. Планети и метеорити, които са по-далеч оцеляват, само че се изместват още по-далеч от нея, а орбитите им се уголемяват. Това е по този начин, тъй като когато звездата губи маса, нейното гравитационно въздействие върху близките обекти се понижава доста.

Този сюжет разказва бъдещето и на нашата Слънчева система. След към 5 милиарда години първо Меркурий, по-късно Венера и евентуално след нея Земята, ще бъдат погълнати, когато Слънцето се трансформира в червен колос. В продължение на стотици хиляди до милиони години вътрешната Слънчева система ще бъде напълно „ прочистена “, а останалите планети ще се отдалечат от Слънцето.

И в този момент странното в тази история – въпреки всичко някои бели джуджета – сред 1 и 4 % от тези, които знаем, имат инфрачервена емисия, показваща, че са заобиколени от прашни дискове или пръстени. Учените считат, че прахът може да възникне от далечни метеорити и комети, които се блъскат по-близо до звездата посредством гравитационни взаимоотношения с изместени планети. Когато тези дребни тела доближават бялото джудже, мощната гравитация на звездата ги раздира в развой, наименуван приливно разстройство. Отломките образуват пръстен от прахуляк, който постепенно ще се свива върху повърхността на звездата. Това е развой продължаващ към 1 милиарда години. При J0207 обаче, той продължава три пъти по-дълго.

Звездата J0207 е открита посредством плана Backyard Worlds: Planet 9, управителен от Марк Кучнер, астрофизик в галактическия полетен център на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, който кани и доброволци – фенове, да сортират данните от WISE с цел да търсят нови открития.

Мелина Тевенот, академик фен от Германия, работеща по плана, в началото счита, че инфрачервеният сигнал е неприятен. Тя претърсва архивите на Гея от Европейската галактическа организация (ЕКА) за кафяви джуджета, обекти, които са прекомерно огромни, с цел да бъдат планети и прекомерно дребни, с цел да бъдат звезди, когато видя J0207. Когато поглежда източника в инфрачервените данни на WISE, открива, че J0207 е прекомерно ярка и прекомерно далечна, с цел да бъде кафяво джудже.

Тавенот предава своите открития на екипа на Backyard Worlds: Planet 9. Дебес и Кучнер се свързват с Калифорнийския университет в Сан Диего, с цел да получат следващи наблюдения с телескопа Keck II в обсерваторията W. M. Keck в Хавай.

„ Това е в действителност мотивиращ аспект на търсенето, “ споделя Тевенот, която е един от повече от 150 000 учени фенове от целия свят, участващи в плана Backyard Worlds.

Наблюденията на телескопа Кек в Хавай оказват помощ да се потвърдят характерностите на J0207 и съществуването на пръстени, по-късно учените са оставени да схванат по какъв начин бялото джудже се вписват в техните модели.

Дебес съпоставя популацията от аналози на астероидния пояс в системите на белите джуджета с песъчинките в песъчлив часовник. Първоначално има непрекъснат поток от материали. Планетите изхвърлят метеорити във вътрешността към бялото джудже, до момента в който бъдат раздрани, като по този начин подхранват образуването на прашен диск. Но с течение на времето астероидните пояси се изчерпват, тъкмо като пясъчните зърна в пясъчния часовник. В последна сметка, целият материал в диска пада върху повърхността на бялото джудже, тъй че по-старите бели джуджета като J0207 би трябвало да са с доста дребна възможност да имат дискове или пръстени.

Пръстенът на J0207 може даже да не е индивидуален. Дебес и сътрудниците му допускат, че може да има два обособени съставния елемент, един тъничък пръстен навръх мястото, където приливите на звездите разрушават метеоритите и по-широк пръстен, по-близо до бялото джудже.

Проследяване с бъдещи задачи, като галактическия телескоп на НАСА Джеймс Уеб, може да помогне на астрономите да открият по-точно съставните елементи на пръстена.

Статията с детайлности за резултатите от проучването водено от Дебес, е оповестена в The Astrophysical Journal Letters.